Monny (Симона Гълъбова)
223 764
28 oct 2009, 19:59

Прости, любими... 

  Poesía » De amor
1824 1 22

Прости... за пътите, когато бях жестока,

по-зла от вещиците в приказките даже...

Прости... че ти се чувстваш като лесна стока,

която егоистката у мен с кристални сълзи маже...


Прости... че съм ината и непоколебима,

че аз гърдите ти с сто ножа - двупосочно режа...

(... но, знай, аз много лесно съм ранима,

затуй заплитам се във тая лоша мрежа!)


Прости... не съм го искала и нивга няма...

Да те нападам с думи, тровещи като стрели  сърцето,

което аз превърнах във кървяща яма,

а то тъй милно плаче, моли се за обич, скита клето...


Прости... че те предадох и останах мълчалива,

че пак те "очаровах" с "раз-" изгаряща те, кат' коприва...

Знам - бодлива е, парлива, вечно крива,

гърлото ти с примка здрава свива...


Прости, любими, че не вярваш вече в мене

и с право мислиш, че не те обичам...

... ех, да можеше да чуеш: всичко тук - в душата стене:

- ОБИЧАМ ТЕ!... Във себе си и всичко мило се заричам!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво, Мони!
    Харесах стиха ти точно такъв - пиши това, което диктува сърцето ти...не влизай в някакви рамки!
    Поздравления!
  • Благодаря и Обичам те
  • Благодаря за написаните коментари. Мисълта ми не бе да се заяждам или нещо такова- мисълта ми бе да няма заяждане и негативизъм в коментарите ви. Така или иначе явно не съм била разбрана- няма значение, аз си знам, че не съм го казала с лоши помисли.Благодаря на Нина и Нели- повярвайте, че ще извлека полза от съветите ви!
  • Здравей, Симона!
    Прочетох творбата ти и коментарите тук. Много емоция си вложила в написаните от теб редове, преживени моменти, чувства, затова в момента не можеш адекватно да погледнеш нещата отстрани. Гледаш на написаното емоционално. Творбата ти има добри и недотам добри страни. Понякога съвършенство в поезията се постига само с едно разместване или изчистване на излишна сричка. Прав е господин Найденов, когато ти казва, че поезията трябва да пее ритъмно, със стъпка и рима. (особено когато пишеш класически стих). Предпоследният куплет направо срива цялата идея, че това е поезия.( аз лично бих го преработила или махнала). Съветите на бела също са да не се спираш на съкратените форми. Инверсията е най-лесна - (редактиране чрез разместване), а е добре и да отнемеш тук там излишните срички.
    Мони,
    Всеки поет има свой път, уникален и индивидуален...
    Никой не се родил научен! Чети поезия! Тя е най-добрия учител! Наистина: Дерзай! (както казва Герда)
    Успех! ще те чета!!!
  • Този стих наистина не е много добър - ти сама го признаваш, Симона! Тук виждам една непосредствена емоция, чиста и изразителна, и... много малко качество при ритъма и римата. Според мнението на Белла, стихотворението ти трябваше да е гениално по тези показатели. А не е. Аз няма да ти давам съвети, но много ми се иска да се научиш да не четеш и приемаш коментарите избирателно, по симпатия, а да извличаш полезното от тях.
    Никой не ти казва да спираш да пишеш! А покрай писането да четеш повече. Просто писането на поезия изисква не по-малко мисловна дейност от това на прозата и е подчинено на свои собствени закони. А според тези закони - в класическата форма на стиха - ритъмът и римата са безкрайно важни.
    Поздрави от мен!
  • Симона,
    достойнство е да изкажеш искрените си впечатления от дадено нещо,
    независимо дали са позитивни или не. Лицемерните пози едва ли биха
    се харесали на някого... Но ти може би си изключение.
    Аз и скромна не знам как си се връзват,
    но ти и поезия е знаменателен оксиморон, със сигурност.

    П.С. А родствените ми връзки с Ванга не бих обсъждала с теб точно.

    Дерзай!


  • Скъпа Гердичке, едва ли ще съм способна да продължа с милия тон- все пак опитах !
    Първо, като не мислиш, какво изобщо правиш тука ?
    Второ, ти не можеш да знаеш какъв е погледа ми върху поезията- не ме познаваш доколкото знам, или си Ванга в противен случай.
    Трето, аз не мога да пиша, така да разбирам... Добре, ако всички смятат, като теб, аз доброволно ще се оттегля и повече няма да помириша ни лист хартия,ни молив, ни рими, ни тем подобни. Ама не, забравих, ти явно си Бог и решаваш нещата по-добре от другите!
    Ти- скромна? Двете неща просто не се връзват, доколкото видях!
    И ,да, ще приемам съвети от Белла, защото очевидно е много повече от теб- поне има достойнство!
    Благодаря за отделеното време!
  • Monny (Симона Гълъбова)
    "...Мислиш ли, че ако използва сложни литературни термини аз бих я разбрала? Все пак не мога да пиша и не разбирам от литература, нали така? Нужно ми е по-елементарно мнение за нещата!..."

    Изобщо не мисля. (Този процес ми е чужд.)
    Не са нужни "сложни литературни термини", за да може човек да съзнае
    пише ли и какво.
    Не ти е трагичен толкова този текст, колкото погледът ти към поезията изобщо. Ако поне малко я уважаваш, не я занимавай с писането си, когато си склонна да приемаш съвети като "римата и ритъма далеч не са най-важното."
    Пише се с усет, преди всичко; емоцията е елемент, но не водещ в изказа. За римите и ритмите - имаш гуру...
    Не съм поет-критик, но имам право на лично мнение и го изразих,
    макар и скромно.
  • Прочетох всичко написано... Един съвет от мен- стихотворението не става, това стана ясно, а и аз обясних целта му... След като не става не смятам, че заслужава толкова коментари и толкова интерес, още по-малко прикрити нападки. Найден, това че сте по-възрастен не означава, че сте по-опитен навсякъде. Може пък Белла да е по-добрата в това отношение. Предлагам да спрем дотук. Не си заслужава! Благодаря!
  • Не вярвам да си толкова запозната с биографията ми, Бела, че да си сигурна в думите си, но си права за едно - "стадната растителност". Живял съм достатъчно, за да мога да я класифицирам на всеядна и бодлива. Едната миролюбива, хрисима по своему и служи за житейски силаж. Другата е саморасляк, който за нищо не става - бързо расте и бързо съхне.
  • Здравей, Симонка!
    Всеки творец има и слаби произведения, друг е въпросът дали ги е показвал пред публика!
    Моето пожелание е да се вслушаш в думите на hixxtam!
    Защото и като творец, човек винаги има какво да научи!
    А всички ние тук продължаваме обучението си!
    И още нещо - умението да отсяваме градивната критика от низката такава!
    Желая ти успех, защото явно имаш "мая"!
    И много късмет - тук и навсякъде!
  • Права си, Бела, дори бих те допълнил - не само какво, а и как го е постигнал, в какви условия и какво е вложил за да го постигне.
    Агресивността е присъща на младостта, но ако се заинтересуваш ще разбереш, че там където си се запътила, аз отдавна съм бил.
    Прекалено лично...
  • Чети, Мони, чети качествена поезия и се учи. Стреми се да бъдеш различна независимо, че идеите са стари - от както свят светува. За да бъде нещо уникално, авторът трябва да гледа под различен ъгъл и да го предаде без клишета, запазвайки своята самобитност.
    Това е пътя.
  • Мила Мони, прочети коментарите и се опитай да извлечеш положителното от тях. Аз лично се радвам, че напоследък намирам критички коментари, а не само тривиалните като "Харесах", "Поздрави" и други подобни. Радвам се, че тука има мислещи хора, които разбират от поезия и искат да помогнат и на останалите. Сега за стихотворението - добро като идея, но ако пипнеш още ритъма и римата ще стане много добро. Опитай, не е речено, че трябва да остане в този си вид. Винаги едно произведение може да се редактира. Хубав ден!
  • Здравей, Белла, радвам се, че си сред нас отново. Права си с коментара си, ,както и другите, че самото стихотворение е слабо, даже прекалено... Просто беше начин да се извиня... А за извинението, няма място за възкачвания и падове... Важно е да е искрено, а не с какви думи си го изградил.
    Герда, благодаря ти за коментара. Надявам се ще чуеш и моят съвет- не смятам, че форума е място за нападки и акцент върху личното мнение към самите автори. Важни са произведенията... Тук винаги ще откриеш хора, които не могат да пишат, както откри мен... Но понякога нещата са скрити дълбоко в сърцевината на нещата. Доколкото мен- поне опитвам, нали така? Ако нещо не ти се е харесало- добре... Едва ли е нужно да срутваш и малкото достойнство у един човек, казвайки му, че не може да пише. Той пише- това е достатъчно! В днешно време много голяма част от поезията е неразбираема за всеки един от широката читателска аудитория. Понякога зад простите думи се крие нещо много повече.Опитай се да заглушиш вътрешния си глас- онова, което не ти харесва, просто го отминавай. Стреми се да бъдеш по-мека и по-мила с хората. Да, може да кажеш, че съм малка и нямам право да давам съвети- но нали понякога именно ние даваме най-ценните такива. Относно Белла- тя ме следи откакто съм в този форум. Мисля че за това време съм се научила да разбирам какво точно има предвид с това, което ми казва- едва ли е нужно да коментираш думите, с които е дала коментара си. Мислиш ли, че ако използва сложни литературни термини аз бих я разбрала? Все пак не мога да пиша и не разбирам от литература, нали така? Нужно ми е по-елементарно мнение за нещата!
    Нели, на Радина й е харесало, защото го е усетила близко до сърцето си. Това, че теб не те е "парнало" не означава, че всички ТРЯБВА мислят като теб, мила. И все пак благодаря!
    Найден, благодаря ви от сърце! Ще се постарая да извлека полза от съветите ви!
  • В класическата стихотворна форма, в която ти се опитваш да пишеш, римата и ритъмът са много важни, Мони. Стихотворението трябва да се пее. Ударените срички във всеки стих на съседни куплети трябва да са симетрични(на едно и също място). Ще ти дам съвет, как да постигнеш това най-лесно. Избираш си любима песен и започваш да пишеш като се съобразяваш с нейния ритъм така, че никъде в текста ти думите да не запъват. Мелодията ще ти помогне да постигнеш уеднаквяването.
    И друго, което е също много важно. При кръстосаната рима(това е римата която използваш) в никакъв случай не бива да е еднаква в един куплет:
    Прости... че те предадох и останах мълчалива,
    че пак те "очаровах" с "раз-" изгаряща те, кат' коприва...
    Знам - бодлива е, парлива, вечно крива,
    гърлото ти с примка здрава свива...
    Колкото до кратките и съкратените думи, спокойно, с обогатяване на речника си, ще ги изхвърлиш от употреба.
    Поздрав!
  • на всички, на всички, тук
    да се учат да пишат без ритъм (по мнение и съвет на Белла)


    (край на чата)
  • ...нищо не ми се разясни за важността на ритъма и римата?...
  • Подкрепям коментара на Герда, а как може Радина да нарича това произведение "красиво и очарователно", така и не разбрах. Нека си казваме истината в очите - това е твърде далеч от истинската поезия. А под "съкратени думи" Бела вероятно има предвид "кат", вместо "като" или "затуй", вместо "затова", думи, които вече са остарели и не се използват в съвременния български език.
  • и аз това питах,
    но не отговаряш тематично...
  • Горният текст наистина не ме впечатли с поезия и изказ,
    но искрено желая на авторката да се занимае по-внимателно с
    писането, ако иска да се доближи до поезията (аз не успях).

    Andromaha (Белла ) 28-10-2009г. 22:51
    Здравей Симона
    Хубаво, но избягвай да използваш съкратени форми на думите(особено в любовни стихове), римата и ритъма далеч не са най-важното


    Белла, целият ти коментар, с изключение на "Здравей Симона",
    е такава гротеска, че започвам да се чудя дали вече не е 2012г...

    Особено ме втрещи последната част от "високопарното" ти мнение:
    "...римата и ритъма далеч не са най-важното. "

    Ама къде? В прозата или?

    П.С. И кои са "съкратените" думи в горното произведение?


  • Толкова е красиво!!! Очарователно!!
Propuestas
: ??:??