Прости ми, че не те целунах.
Тогава - някога, когато...
Смелостта достигна само твоята буза
и устните ми отлетяха.
Надеждата ми скри се сред звездите,
прокрадна се несигурност наоколо.
А ти...Остана нецелунат.
Прости ми!
Аз на себе си не мога.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados