Пирон в гърдите и хиляди сълзи в очите.
За това ли съм родена, за бича на мечтите?!

Вярвах, мечтах, че всичко ще бъде наред
и така аз цял живот пропилях
в съня на мечтите безпочвени бях!

Вяра имах, любов имах, надежда също,
но ежедневие сиво, жестоко, прокобно
без дъх ги метежно срина съдбовно!

Прости ми, Ти палач на злините,
господар на звездите, вълните.
Но най-вече прости, Боже в сърцето ми - Ти!

Прости, че любовта забравих и мечтите в окови поставих,
прости, че съм жива, а сърцето не чувам да бие.
Прости ми, че плача, прости ми че страдам,
прости ми, прости!