Прости ми... 

Прости ми за това, че те обичам… 

Прости ми за това, че не мога без теб... 

Прости ми за това, че желая ден и нощ да си до мен... 

Прости ми за това, че не ме разбра и може би никога няма да разбереш обичта ми към теб... 

Прости ми за това, че искам да съм до теб и да те пазя от злите мисли и действия на хората... 

Прости ми за това, че искам да ме разбереш, но явно искам твърде много от теб... 

Прости ми за изречените нежни, изпълнени с много любов думи от моето сърце... 

Прости ми за това, че се възползва моето сърце, когато ти го докосна със скоростта на светлината – БЪРЗО и ТОЧНО, и остави незаличим белег... 

Прости ми за това, че мисля за тебе непрестанно...

Прости ми за това, което съм направила и това, което не съм и може би никога няма да имам този шанс...

Прости ми за малката надежда, която все още имам и която ме крепи да не умра... 

Прости ми за това, че няма как да съм до тебе нито сега, нито когато и да било, защото ти вече си имаш някого до себе си... 

Прости ми за това, че те сънувам как сладко спиш... 

Прости ми за това, че ми се иска да стоя в ъгъла мрачен и пуст на твоята стая, да те гледам как спиш и да ти прошепвам тихо всяка вечер: „Лека нощ”, и  да ти пожелавам нежно  „приятни сънища”... 

Прости ми за това, че не минава нито месец, нито седмица, нито ден, нито час, нито минута, нито секунда аз да не мисля за тебе, как си, какво правиш, къде си, с кого си... 

Прости ми за това, че когато те видя, искам да ти кажа толкова неща, но не го правя защото не искам да ти развалям хубавия ден с моите незначителни думи... а и без това знам, че няма да ги приемеш на сериозно... 

Прости ми за това, че ми се иска да мога да ти дам цялата любов на земята, защото ти я заслужаш... 

Прости ми за това, че ми се иска да ти дам дори и Луната над река Ропотамо, само и само ти да ме разбереш правилно и да ми повярваш... 

Прости ми за това, че бих ти дала и душата си, въпреки че знам, че с нея ще си правиш каквото решиш...  

Прости ми за това, че съм ти губила толкова пъти времето в безсмислени разговори... 

Прости ми за това, че си изливам душата отново и отново, и се моля да има някакъв смисъл от всичко това, да има някой, който да го прочете... 

Прости ми за всички мечти, които имам за нас... 

Прости ми за това, че ме познаваш... 

Прости ми ако това е било грешка... 

Прости ми за това, че ще ти поискам Прошка, чрез която искам да изкупя най-големия си грях, а именно ЛЮБОВТА ми към теб... 

Прости ми, ако с това, което досега написах, съм те стреснала, уплашила или наранила... не съм искала… 

Прости ми за всичко... 

Просто ми прости... Прости ми!...  

Автор: Калина Петкова

04.08.2008

гр. Русе