luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
13 oct 2010, 12:22

Прости ми, мамо 

  Poesía » Otra
789 0 9

Прости ми, мамо

 

Опитвайки да бъда друга,

попаднах в непознато измерение,

започнах неусетно да се губя -  

не помня вече откъде съм...

 

Съвети слушах непрестанно,

а вечер, със пресъхнали очи,

над мен луната пиех жадно -  

в очакване на още две сълзи...

 

Сега не искам да съм будна -  

бягам от реалността,

и само във съня съм чудна,

и само във съня съм аз...

 

Отричам се от всичко нереално,

приятели, коварство, мъст,

в съня прегръщам тебе, мамо -

и пак съм аз, и пак съм страст...

 

И пак съм стих, излят от небесата,

самодива със коси от злато,

и пак съм обич, бяла и крилата,

прости ми, мамо, още плача...

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??