Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.

Да поплача пак на твойто рамо,
ръката ти със обич да поема,
а ти с любов и поглед само
да ми кажеш - да ти е простено.

Майка съм и аз, дарена
с две прекрасни дъщери,
но щом си нямаш майчица рождена
на този свят си винаги сами.

Те топлят своите гнезда,
дом градят, авторитет,
те грижат се за техните деца
благословени да са със късмет.

Сега се питам, с болка и не знам,
дали дългът изпълних с чест,
дори да няма на кого да дам,
на всички ви прощавам днес.

Потребно ми е да простя
на душата си и да получа
опрощение за всичките неща,
каквото и в живота да се случи.