Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус,
на каишка да води сетивата ти.
Да не ти трябват очи.
(нали никой не вижда в мрака...)
И някой да извика:
- Чакам те...!
Ако припознаеш за своя
най-самотната къща, ...