Не съм красавица от лъскаво списание

и не блестя, ни с чар, ни с остроумие...

Смущавам се от нечие внимание, и да, чувствителна съм

често до безумие.

Аз просто съм една жена обикновена,

като стотици други по света,

и не мечтая да съм център на вселена -

живея кротко в свойта самота.

Не съм прекрасна,  лунна фея

и много често имам уморен и жалък вид,

Аз просто като другите живея в моя малък свят със сив и скучен бит.

И много често си седя сама с зареяната мисъл надалече

в компания с изстинало кафе,

цигарата, догаряща в пепелника  пълен вече...

Тогава си припомням тихо аз как честичко ми казват :

- О, колко си капризна, своенравна и ината!

Те виждат всичко през своята си призма,

опитват се да ровят в сърцето ми, в душата.

Да! Знам. - За някои съм вечна веселячка,

изпълнена с ирония хаплива,

безгрижна, лекомислена дивачка,

с шегите неуморни, вечно жива.

За други съм съмнително създание,

изпълнено с разбиране абсурдно, уж тиха,

но с коварно подсъзнание,

изпълнена с  прикрити чувства бурни...

И всеки мисли, че животът ми е лек,

седя си и по цели дни  с  пръсти щракам,

не знаят те, че за душата си аз нямам лек

не вярвам в нищо аз и нищичко не чакам!

Живея без мечти, живея ден за ден,

изпълнена със самота и болка глуха.

Да! Слушам само разума студен,

защото вече само той владее таз обвивка куха!

Раздадох всичко! Нищо нямам аз!

Душата ми е празна, няма чувство, мисъл.

Сърцето ми мълчи, то няма глас,

Животът ми е пуст, лишен от смисъл!

 За някой може би пресилено звучи

изповедтта горчива на душата, но

истина е че сърцето ми мълчи,

самотна съм дори и сред тълпата.

И чувствам вечната умора ,

студено ми е  а съм потисната

И въпреки това не искам аз от никой нищо, хора!

Съчувствие не търся и разбиране не искам!