Просто Човек
Немога колене да превивам
за Ваша наслада.
Немога език да изплезя
и дадена клетва да мраза.
Не съм изтъкан
от сатенена материя,
в моята кръв
се развива горда,
Българска бактерия.
В мътно не газя,
пред никого не лазя.
Обичам живота си
такъв какъвто е.
Труден навъсен,
изпълнен с препятствия.
Не съм богат с имоти и пачки.
По мен не ходят борци и бавачки.
Пред името си пиша с главна
Човек!
И тъй ще е и в студ и в пек!
Немога и не искам
на дяволи ортак да бъда.
И никого не искам
аз да съда.
Богат съм на обич,
раздавам усмивки.
Помагам когато мога,
и вярвам в доброто и в Бога!
Просто, Човек!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados
Така ми е близък стихът ти...
и "в моята кръв
се развива горда,
Българска бактерия."