ПРОСТО ЧОВЕК

Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.

Устремен нагоре, погледът е към върха.
Спира... остър завой... поема по ръба...
пропасти бездънни превземат дъха...
Не гледай надолу! Поел си своя следа...

Върви все нагоре, сипеите изчиствай,
по въжета тънки жонглирай и премини,
не дави се във водите кални, вмирисани,
кармата си мълчаливо, достойно приеми!

Не унивай, ако силите не ти достигнат!
Малцина успяват да стигнат до върха.
Много по пътя си труден просто загиват,
лягат неизвестни под пръстта и мъха.

Устремени, чухте ли на птиците песента,
галещия, нежен шепот на морето,прибоя?
Жадувахте ли с вихрения танц на любовта?
Посадихте ли градина цветна, ухаеща, своя?

Помогнахте ли на ближен изпаднал в беда?
Разделихте ли хляба със скитник сиромах?
Или посипахте с пепел побелялата глава
и си казахте: Боже прости! Просто... човек бях...

30 07 2018