22 jun 2011, 11:16

Просто да съм сам! 

  Poesía » Otra
484 0 4

Не ме закачай!
Днеска съм противен
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза.
Мракът е сетивен
във гъстите талази, неуспели

на вените досадните окови
брутално да разкъсат.
Сива плесен
във мислите пълзи със злоба нова
и бавно ги разтлява.
Хладна есен
облича в лед изстиналите чувства,
затрупва с кал и вяра, и надежди,
и вместо тях, помръкнало и пусто,
в зениците сърцето се оглежда.

И само студ и болка има там!
Не ме закачай! Остави ме сам!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??