И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят
до три удара на сърцето в минута,
до звезди две, които не спят,
до сребриста луна полубудна.
От мастилено черна нощта
прекроява в ефирна завеса.
Мислите разпилява така,
че дори да не знаят къде са.
Чак морето побира в очи.
На широко разстила земята.
И създава небе, и лети,
нежно стиснала само ръката.
И понякога тази любов
разцъфтява на цвете, едничко.
Ей така... Уж е малка любов -
капчица в океан.
А е всичко...
© Деа Todos los derechos reservados