Пами (Памела)
111 21
8 jun 2007, 14:09

просто мечта 

  Poesía
613 0 3
Онази нощ аз няма да забравя,
обичах го, а той ме нарани,
превърна в прах и пепел любовта ми,
а заедно със нея всичките мечти.
Не го познавам, но бeзумно го обичах
и ако можех, но не мога, за беда,
за прошка бих пред него коленичила -
но надали, съдба, съдба.
Протегнах ръка да погаля лицето му,
протегнах ръка - но уви, за беда,
протегнах ръка да докосна сърцето му,
протегнах ръка - а отсреща стена.
Стена тъй студена - отблъскваща даже,
от болка почти отмалях,
защо го обичам - нима ще го имам,
с мечтите почти остарях.
Любов невъзможна в мечтите блестеше,
в очите - блестяха сълзи
и вярвах, че мога да сбъдна мечтите си,
но всичко се срина... уви...
Сърцето от болка се сви и застена,
заплаках аз тихо без глас
и молех съдбата назад да ме върне,
но тя ми се само изсмя.
Обърнах се плахо - избърсах сълзите
и тръгнах в живота сама,
със теб се сбогувах, подарих ти мечтите,
а любовта... тя остана просто мечта.

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??