Не тъга, а самота.

Ранен изгрев. Две очи. 

Не плача, просто мълча

и гледам града отстрани.

Не сърце, което скърби

за любов далече изгубена.

Не душа, която търпи

болка, така незаслужена.

Не минало, само спомени

за мечти така и неизживяни.

Не любов, а тръпки огнени.

Искри, но отдавна изтляни.

Изгрев светъл, топъл, красив,

началото на поредния ден.

На фона на света, самотен и сив,

където сякаш живея във плен.

Не питай какъв е проблемът сега.

Добре съм, просто не съм щастлива. 

Не чувствам радост, нито тъга, 

не чувствам дори, че съм жива. 

Празен поглед, тишина. 

Всичко рано или късно си отива,

а след него остава само следа.

Не плача, просто мълча.