Затварям аз за теб своето съзнание.
Нямаш място в мислите ми вече.
Изчезна приказното ти сияние,
а пък сърцето бяга надалече.

Мислеше, че няма как да разбера,
че с друга си, когато мен ме няма.
Опитах някак да те променя,
но ти не подлежеше на промяна.

Сега седя и пиша тези редове,
и мисля си: дали ги заслужаваш?
От тях едва ли трепва твоето сърце,
не знам дори дали ги проумяваш.

Изгубих ли си времето, се чудя.
Е, може би, но хубавото в случая е, че
така и не можех във тебе да се влюбя
и ти ще си останеш просто някакво момче.