Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12 nov 2022, 9:30  

Просто режа лук 

  Poesía » Otra
332 8 14

От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.

Очите ми – залепнали за сън,
кой писа снощи до посред нощѝте?
А съботата плези се отвън,
дъждът почуква с  пръсти любопитен.

Часовникът напредва заднешком,
почти го чувам: Тика - така - тика,
задрямала съм и се сепвам щом
пак мама за училище ме вика.

Надигам се, напрягам дълго слух,
навън е мрак, вали, студът е кучи.
Детето в мен се киска тихо: — "Ух!
Да не мечтаеш тъй не се научи.

Обувай бързоходките на Мук,
че днес те чака не една задача..."
А после, готвя, просто режа лук.
Как не! Нали голяма съм – да плача.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Големите момичета не плачат" Те режат лук.
    Ръкопляскам!
  • А как ми се приядоха палачинки! 😍✌
  • Благодаря ви, приятели!
  • ,,Да не мечтаеш, тъй не се научи,, така си изрекла всяка дума, че запомних стихчето от едно четене! Вярвай ми! Възхитително!
  • Хубаво е.
    Благословена вечер, Partizzia (Надежда Ангелова)!
  • Какъв ти лук, Наде, та ти просто обръщаш душата с хастара навън! Такава полубудност ми е гостувала и на мен... И ми става и тъжно, и милно, и не ми се иска да променям нищо... Страхотен стих!
  • Направих ти палачинки, Наде! Аз ставам рано, не пиша посред нощите и съм си ранобудница. Но как да ти ги изпратя сега??? Ще ги вържа на едно облаче като малко колетче и ще го надпиша, да не си ги харесат птиците и да помислят, че за тях съм приготвила това угощение. Хехехе!
    Да ти е сладко, милика!
  • Хубаво си го написала
  • Много мили спомени от детството!
  • Вили и мен не ме бива много с коментарите. Как се коментира емоция? Тук е, Тони, винаги!
  • На детството големите очи
    ги стискаме от лука насълзени.
    Да сме ядосани не ни личи
    и нито от живота озлобени.
    Ех, детство, детство тук ли си, кажи...
    Брраво Наде!
  • Извинявай, Наде, че съм от мълчаливите ти читатели, но какво да каже при теб човек
  • Валери, караш ме да се изчервявам. И не от скромност, просто не се вземам насериозно. Благодаря! Благодаря, Мини!
  • Детството винаги ни преследва, Наде, когато ни е тъжно се скриваме там. Хареса ми и те поздравявам!
Propuestas
: ??:??