Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса,
герои в нея ще сме аз и ти.
Навън остана хорската намеса,
достатъчно убихме се сами...
И спуска се завесата, а ние
разделяме се бавно и без глас,
но махайки с ръка дали ще скрием
останките от този тъжен фарс?!
Това бе любовта ни, просто роля,
която изиграхме с лекота.
Без втори дубъл и без капка воля
за нова сцена, нова светлина...
© Дида Христозова Todos los derechos reservados