Почука някой на мойта врата,
отворих и в миг се стъписах,
стоеше на прага пред мен любовта,
тази любов аз отчаяно търсех...
Стоеше на прага унила и тъжна,
в очите блестяха сълзи,
към нея се втурнах и я силно прегърнах,
тя плахо ми каза: ''Прости!''.
Усмихнах се тихо и казах с въздишка:
"Изтрий тез солени сълзи,
отдавна простих ти, сега ти се радвам,
не тръгвай от мен, остани... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse