4 feb 2016, 18:32

Просто така 

  Poesía » De amor
811 1 4

Просто така -

ей на -

седя и си

клатя краката.

Спрях изненадващо

днес

да си тормозя

излишно

главата.

Уморих се

от своя инат

и от престорената

дежурна

усмивка,

да гледам само назад

и да пропускам

всяка

отбивка.

Превърнах живота

така

в една

магистрално-

досадна

поема,

а можеше просто

така,

по страничния

път

да поема.

Липсва ми буря

в косите

и ароматът

на прясна смола,

зелени

треви

по петите

и плясък на

дива

вълна.

Липсва ми

твоето рамо,

под уморената

моя глава.

Дай ми

секундичка

само,

да нарисувам

смеха ти в

дъжда.

Виждаш ли? -

Има пътека!

- Хайде,

подай ми ръка!

Обичай ме! -

нежна и лека

ще ни скрие

дълбоко нощта.

Ще  се

смеят

доволни

звездите

и ще навежда

луната

очи

и ще имаме

вятър

в косите,

и ще имаме

наши

вълни.

© Elena Rafailova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??