Идваш във нощта, уверено и смело.
Идваш, но защо?
Сърцето ми да вземеш?
- Та ти го притежаваш...
Душата да отнемеш?
- Давам ти я цяла...
Обичам те, но ти го знаеш...
Сърцето в мен... успя да го омаеш.
Не мога вече аз така...
... крехка болка дави ме в нощта.
Сега съм тук, смирена и сама...
и студ, и плач... убиват ми нощта...
Ела, веднъж завинаги и ме вземи, 
от мъки и кошмари ти ме избави.
Сърцето смело е сега
и дави се във таз вина,
че болката си крия всеки ден
и тебе разделих от мен.

Онази нощ, когато ти дойде...
онази част от мене взе,
която криех аз дълбоко, 
от страх, че може да е болка.
Превърна любовта в горещата сълза,

която като феникс в пепелта,

ще се възроди от любовта.