Пространствата зоват
Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа.
Сред шепота на необята пъстроцветен,
изпити от съмнения, покруси, в руини,
живота ту е тих, ту бурен.. и столетен,
кален във бури, в неизплакани сълзи.
Жестоки гении обричат те на гибел,
пируват жадно над пречупени крила
и тъжен сред метежите на дните -
съглеждаш връх облян със светлина.
В заблудите на дните сме приспани,
потънали в безумия, тревоги, прах.
От доброто или злото сме избрани?
Душите ни потрепват смело в страх.
Но ти мълчиш. Подгъваш колене.
И падаш. Ставаш. Времето мълчи.
През лед сърцето из безкрая стене -
без дъх в окопите на хиляди войни.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados