ПРОСЯЦИ

Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?

Ще потърсиш ли под старото палто
сърце, което страда, люби, мечтае,
или всичко е излишното платно,
по което животът танца си играе?

Ще потърсиш ли пред себе си душа,
която плаче и крещи мълчейки
с ранена детска мила простота –
камбанен звън от болките житейски?

Ще потърсиш ли, или с досада
ще отминеш очите онемeли?
Ще кажеш: „Това им е награда,
с калта и позора са се слели!"

Но знай, че Бог те вижда,
когато в дома Му пуснеш пара,
а просяка вън ненавиждаш,
не си видял в него Божия душа?

09 05 2015