Той плаче и нужда,
глад силно го терзае.
На сигурна смърт го осъжда
това, че за чуждата мъка нехаем.
Слепи сме за съдбата ужасна
на тези хора онеправдани
и с престъпност безучастна,
уви, в отвъдното ги каним.
© Георги Todos los derechos reservados