27 jun 2005, 1:06

Просякиня 

  Poesía
1397 0 7

Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.

Обичах те безкрайно до полуда,
дарявах всеотдайно моята любов,
но не знаех, че живяла съм в заблуда,
не знаех, че за обич ти не си готов.

Като просяк падах аз пред тебе,
 жалка, с парещи сълзи
и с ръце отправени към Бога
молех вечно с мен да си.

До днес нищо не се е променило,
пак тръпна чакам в самота,
но сърцето ти до болка се е вледенило
и не може да узнае що е любовта.

© Дари Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Влади! Ще продължавам, мерси за куража!
  • бих желал да ти напиша нещо но просто незнам какво.Прекрасно е продалаваи все така.
  • Благодаря ти много за подкрепата Милица и за това, че ми вдъхна кураж! Наистина се нуждаех от това! Още веднъж благодаря!
  • разби ме.Много е хубаво.За жалост момчетата не осъзнават нищо,само нараняват и късно се осъзнават.Била съм така и знам как е.Упех с него,вярвам че ще растопиш леда който е обсебил сарцето му...
  • супер е
  • Наистина е много лошо да обичаш, а да не те обичат, да искаш да говориш с някого, а да няма кой да те разбере... Влюбен, искрено се надявам асоциацията ти да е грешна. Дано поне един от нас успее да превъзмогне несподелената любов Късмет!!!
  • Пиша 6! Много чувствено стихче! Още повече, че го асоциирам с лични преживявания, които дори в момента май са в разгара си... Дано се окаже, че асоциацията ми е грешна, защото ако това стихотворение се окаже вярно за мен, тогава ще бъда много тъжен, понеже много е лошо да не отвърнат на любовта ти...
Propuestas
: ??:??