10 feb 2016, 14:02  

Просякиня 2 

  Poesía » Civil
387 0 1

Едно хубаво младо момиче

свежда погледа си смутено.

Чистотата това дете обича,

но от зли хора е заобиколено.

 

Светът е тъмен, коварен и жесток,

към слабите в света милост няма.

От нужда е робиня на златния бог,

оттук идва нейната болка и драма.

 

Градът е тъжен и студен,

сърцето и от мъка се свива.

Нощ се спуска, чезне ден,

поругана е момата красива.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??