Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда...
за да остана тук сега?!
Аз завинаги съм неканена
в теб и в твоята душа.
Имам сили да се върна,
нямам очи да погледна пак.
Само защото съм обичала.
Боже, това ли е грях?!
Имам нужда да съм канена,
но не и като просяк гонена.
Ако това е цената на просяка,
нека бъда мамена и лъгана.
Нагло и нахално няма да нахлуя,
ще чакам да ми подадеш ръка.
Под прозореца няма да се крия
или до теб, или далеч ще е това.
© Елиса Каменова Todos los derechos reservados