4 dic 2011, 21:03

Просякът 

  Poesía » Otra
615 0 6
Стои на улицата вцепенен от глад,
с парченце хляб за кучето си в джоба,
излязъл да погледа нощния парад
от богаташи, от слепци и роби.
С протегната ръка към хората и взор,
надеждно търсещ, устремен към Бога.
Той знаеше, че най-големият позор
е да нямаш нищо, но да искаш много.
Затова единственото му желание не бе
дворец от злато, скъпоценности, пари.
А мъничко любов и малко огън,
които със приятели да сподели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??