Просякът

6 dic 2014, 19:57

Poesía

567 0 3

От доста време виждам го, горкия,

пред църквата до нас да се явява.

Докарал я до там, че със просия

все някак в този свят да оцелява!

Съсухрено, изнемощяло тяло,

разчорлена коса, брада до пояс,

а дрехите му – кожени парцали,

на възраст май догонват и секвоя...

Наведен до земята чак, подава

ръката си към всички минувачи...

И цялото лице му засиява

когато му подхвърлиш и петаче

Чат-пат и аз когато съм минавал

край него, ей така, от състрадание

по левче и отгоре съм му давал,

зер Бог ни учи и на подаяние...

Но стана тя каквато стана, днес...!

Лъжата лъсна голичка и боса –

от чисто нов и лъскав Мерцедес

излезе той –познатият ни просяк...

И без да се смути – си закуцука

нататък – към „работното си място”...

Стоях и гледах дълго след боклука,

комуто щях да кажа даже: „Здрасти!”

В живота не остава нищо тайно -

лъжата и под камък да се пъхне,

все някъде, понякога случайно,

внезапно пред очите ни ще цъфне.

28.04.2011г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.