В трамвай
едно пиано свири.
Саке и вино
в среднощния хлад.
Лабиринт от хора
с малка дупка между тях,
където просяк пее и
натиска там клавиши.

Седнал на възглавница,
покрита със хавлия.
Облечен със сако,
а на рамото му – паяк.
Свири и пее просякът,
сред вълна от хора,
в тесния трамвай:

"Повей, повей вятъре ти 
буйните треви.
Една звезда угасна,
пред утрешното слънце.
Пеперуда пърха 
из нивя от жито,
а в далечината –
плувка плува във реката"...

През лаптоп,
нейде аз го четох,
преди батерията ми да свърши.
Завършваше с думите накрая
"разказ на учител".

Виктор Димитров