Доброто свое разчупвам
като прясна погача
и солта на сълзите си слагам
до него на масата.
Ако искаш сестра бъди ми,
протегни ръка над парата,
от доброто, солено с сълзи,
отчупи, хапни си залък.
Помогни ми, сестрице, след туй
от ръцете с калта под ноктите,
дето ровят и мачкат бялото,
да опазя хляба и сълзите.
© Светличка Todos los derechos reservados