Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява.
Мечтаех някога... дори фалшиво пеех
как на пиано свири мойта малка дъщеря – Мария...
Роди се тя преди съвсем, съвсем да остарея
и малко поотраснала – наистина засвири.
Преплита пръстчета сега, чете диези и бемоли.
Поспира в миг, за да се скара на Калина.
Горката малката! Отвсякъде, отвсякъде я гонят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse