Противоречиво

17 nov 2014, 18:08

Poesía » De amor

513 1 3

При мен е тишина, мечта несбъдната,
ноемврийски слънчев ден и песен,
цветя насън, от бурята отнесени,
дихание на морска глъч наесен.

И още пусто е, но никак не е празно
в душата ми - разцъфнала коприна,
защото аз дори сред самотата
откривам красотата ти незрима.

И ще те търся даже да те няма,
но ще те имам, та дори и в песен,
защото в полутонове изплакани
разголвам аз душата си ранима.

И няма да е лесно да избягаш-
ще те настигна даже и след Ада,
ще те откривам в рани незараснали,
ще те обичам като вълнà след зима.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.