Гледаш ме спокоен
а нещо ме гризе
страшни думи казах
посях си ветрове
в дълбока кал затънах
нищо не расте
бащиният дом
в свърталище превърнах.
А търсих очи
с обич да зърна
устни да казват
моето име
чувства дълбоки
в тях да потъна
дъхът ми
възторгът веднага да вземе.
Намерих очи
с ревността изгорих ги
устните
с нишки от злоба съших
чувствата искрени
тях пресуших ги
което животът ми даде
всичко затрих.
Юли, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Но лято е.Да му се радваме!