2 dic 2011, 10:11

Провокиран епитаф... по Кастеелс(ки) 

  Poesía » Otra
2371 1 26

 

                                                                    Когато се слея с небесния свят…

                                                                        Епитаф – Боби Кастеелс

 

 

Кога по име ме повикат небесата,

знам, ще тресне гръм,

ще пламне огън,

после дъжд ще охлади скала

и мъничка пролука ще засвети.

Ей там, в оня ъгъл, отстрани,

е мястото, с рани предплатено,

за купчинка багаж,

за жълтия гердан… и за

малко чувства в няколко тетрадки.

Няма смисъл до три да се брои.

Преди да мръкне, после да се съмне,

преди пръстта да стане кал,

ще ме забравят и очи… и длани.

Животът – чаша Grand’s.

Имах време,

пих и пях, и плаках.

Раздавах дюли, мед и хляб

от няколко софри,

не за друго,

(наивно исках да ме помнят).

До тунела сянката ми

няма нужда от такси.

Ще се върна по старите пътеки,

посипана със сняг,

без грим, но задължително усмихната

и бяла.

Не мисля да се преродя. Навярно не и скоро.

Да не мърморят: "Тая пак се уреди, а имаше

да плаща."

Сам знаеш, Господи, къде и колко плюх,

защо поливах тръни

и

защо с душата дяволска се любех.

Изгребана съм. Празна. Дъно на казан.

Зловещо дрънкат останалите в него думи…

Не ми се хвърлят нови семена

на стария мегдан,

не ми се хранят гълъби и сови,

свивам си душата на руло

и започвам да броя обратно.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • думите ти стъпват дълбоко
    и оставят следи
  • Невероятно силно!!!
  • Вeси... туй коeто си написала e... ГРАНДИОЗНО! 6+! Поздрав!
  • "Преди да мръкне, после да се съмне,
    преди пръстта да стане кал,
    ще ме забравят и очи… и длани."

    Преди забравата, на птиците в очите
    ще се родят надежди като песен...
    Дъждът ще стане сняг и ще отлитат
    онези думи с чувство на сгрешеност.
    Ще търсят прошка и завесата ще спуснат
    над спомена за делничната скука...


    Ех,тии...Къде изчезна?



  • (((:*)))
  • дюли, мед и хляб



  • Отдавна не бях те чела, Веси!Искрени поздрави и от мен!
  • Въздействаха ми тези "малко чувства в няколко тетрадки"...
    Благодаря!

  • Без думи!...Поздравления!
  • Благодаря,Вълчо...
  • добра провокация се е получила, Веси!

    поздрави!!!
  • не ми се хранят гълъби и сови,
    свивам си душата на руло
    и започвам да броя обратно...
    разплака ме, мила Веси...и уникалният ти стих,
    и твоето изключително присъствие тук..
    прегръщам те, с много обич.
  • Благодаря на прочелите.
    Все по-често се заглеждаме напред,колкото по-бързо падат листите от календара
  • Животът – чаша Grand’s.

    Имах време,

    пих и пях, и плаках.

    Докосващ и силен стих! Харесах!
  • Красиви сме си и без грим, Веси! Истински!
  • ееей,Фейке,радвам се да те видя тук-важното е да сме свалили грима...
  • "без грим, но задължително усмихната
    и бяла."
    Не мога да сбъркам стила ти! Усмихнат поздрав, Веси!
  • Благодаря за това,че сте били тук
    Радвам се!
    Жени..."колкото отиваме по-напред, все по-малко нещица ни трябват",другото сме го раздали,пък който иска нека помни
  • !
    Не може да се сбърка почеркът на vesi-lina!

    (все по-рядко публикуваш)
  • Все съм казвала и пак казвам, че ти си ми еталон за писането на бели стихове!
    "Раздавах дюли, мед и хляб
    от няколко софри,
    не за друго,
    (наивно исках да ме помнят)."!
    Не си забравена, и няма да бъдеш!
    И аз съм яла от твоята софра!
    Силен стих, Веси, както ти го можеш!
  • Много ме впечатли стиха ти, Веси!
    Благодаря ти!
  • Шедьовър е.
    Човешко е, наивно и не чак толкова, но оттук-оттам откривам по някоя трепереща надежда.
  • Весе, Весе, Весеееее*... Разби ме!!!
  • Когато си отидем някой ден...

    http://www.youtube.com/watch?v=5J2jya8RgDQ&feature=related
  • ...а моята душа се напълни!!!

    Дочаках те!!!
    ...и толкова много ти се радвам()*
  • Не знам какво ще каже Боби Кастеелс за това, но аз мисля, че има какво да научите от него.
Propuestas
: ??:??