ПРОЗА
Случилото се е истина
Ние, силните, плачем само
понякога, тайно в тъмното.
Преди седмица изгорили
фургона на бедния.
Преди дни го намерили
мъртъв край мястото.
Днес заловили и кучето -
единственият му близък
наследник. Умъртвили го.
Да не скита самотно
из времето, което не го
припознава за свое.
Това е проклетата истина,
която не ражда поезия.
Оставаме ние сами,
с нашият делничен делник.
Измисляме свят на доброто,
с реклама - усмихнати устни
и в съня си сънуваме ангели.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова Todos los derechos reservados