В пространствата заключени, в мълчания.
От мигове с отдавнашни събития.
Завръщат се на стъпки времена обичащи,
с които моите сънища са се забравили -
било е просто от насищане.
В очите, сините на твоето обвързване,
редуват се с целувката на ангел,
стенания, не само страст излъчващи.
Любов и вярност са били в обричане,
а днес напомнят само с виещо безмълвие.
В пустеещи усмивки заличават се
и думите със жестове от прозаичност. ...