В нощта един прозорец буден
събира всичките звезди.
За теб ги пита и се чуди –
къде ли се пилееш ти.
Навярно някъде бездомен
отново търсиш любовта.
И нито сън, и нито спомен
ти сочат моята врата.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados