iulia47 (Юлияна Донева)
18 20
16 ago 2011, 12:26

Прозорец - киноекран 

  Poesía » Otra
906 0 3

ПРОЗОРЕЦ - КИНОЕКРАН

Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш че някой заснел е
част от света, в едър план.

Лежа си спокойно в леглото
и гледам на педя от мен
как вятърът люшка пердето,
как кима ми клонът зелен...

Под стряхата паяче малко
надолу-нагоре пътува.
Ще падне, си мисля, и жалко,
но няма, така ми се струва.

Изплело си тънката нишка,
то спря се за миг да почива.
На пейката моята книжка
разтвори листа като жива

и - ха от почуда да  ахна,
пред мене, току над асмата,
щъркел с крилата си махна
и полетя към реката.

Другаря си сам ли в гнездото
оставил е?... Я да погледна...
Не, няма го. - скръцва леглото
и аз се наемам да седна.

Вятър повява. Размята
на простора чаршафа изпран.
Слънцето плиска позлата
въз прозореца - киноекран.

Протягам ръце мързеливо -
с лежането май прекалявам.
Но поне от леглото, на живо,
част от света наблюдавам.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??