Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане.
Броя на времето въздишките,
изстинали от недокосване,
разливам се
в наивни стихове,
сякаш подслушвам чуждо щастие.
Отдръпвам се встрани
(отлагам се...)
През рамо се поглеждам -
(залезно),
като прозорец съм пред вятър.
И все по-плътно се затварям...
© Дакота Todos los derechos reservados
"Какво е звукът от пляскането с две ръце - звукът на одобрението! Какво е звукът от пляскането с една ръка - звукът на тишината!"
Дакота, и днес ни предлагаш прекрасни неща! Дано се намери и някоя манекенка да прочете твоето за модните подиуми! Приятен ден!