От моя прозорец се виждат морето,
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято
дори в януарската зима.
Две чайки се гмуркат в очите, когато
намига светът раковинен.
Изсипва луната звезди на купчѝнки
в стъклата да свети. И тихо е.
Нощта се усмихва с две нежни трапчинки. Превръщат се мислите в стихове.
Избухне ли изгревът - времето спира, ...