hristam (Христина Мачикян)
531 928
15 sept 2011, 10:35

прозрачно 

  Poesía » Otra
680 0 6

Чувам как маршируват секундите,

чувам всяка стаена подвижност,

утаена на времето в блатото,

чувам днешни раздели до виждане,

чувам бъдещи утрешни бягства,

чувам сутрешно бързо сбогуване

след убитата нежност на място,

чувам краткия звук от целуване

и една празнота как прораства

като бурен сред тъжни кокичета,

чувам думи, които надраскват

непрошепнато още "обичам те".

Чувам даже отвъд световете

как крещят тишината зениците.

Чувам как се разперват крилете.

Но небето е само за птиците.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??