15 abr 2007, 14:49

ПРОЗРАЧНОСТ 

  Poesía » De amor
1108 0 21
 

Тъй близко-далечни се чувстваме ние,

ограбени, тъжни изплакват се дните.

Какво още искаме? Даже не смеем

с любов да се гледаме вече в очите.

Дъждът се излива със сълзи безбройни

и с моята болка небето тъгува.

Пречиства ме сякаш... и ставам прозрачна,

душата ми с твоята днес се сбогува.

През пролет те търся, през зима - намирам.

От ласки горещи диханно изтръпвам.

Назад се обръщам и там те откривам,
със думи изричам те... после си тръгвам.

Сънувам те в сънища несподелени.

Ликът ти в сърцето оставя следи.

Отлитат мечтите ни, с шепот редени,

в забрава потъват... и много боли.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??