Ще те потърся тихо в нощите когато,
луната със своя блясък озари
и самотата, сгушила се в моите клепачи
в минутите на нежност ще се разтопи.
Тогава ще махна със ръка на спомените тъжни.
Защо ми са, щом ти ще си до мен?
Ще се докосвам до устните ти, кожата ефирна,
докато настъпи утрото и новият самотен ден,
защото си само сън, прозрение,
една отдавна несбъдната мечта,
защото ти си блян, творение,
породено от нощитe, в които съм сама.