и както си седя и чакам
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия
се слива току пред мен
със линията на живота
и циганката беше права
че розово не ми отива
заключвало ми аурата
чиито цвят неопределен
бледнее като саламура
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.