29 may 2012, 13:05

Прозрение 

  Poesía » De amor
1102 1 37
Къде си, мое нежно вдъхновение,
няма те, когато съм добра,
къде си, прелестно творение,
не идвай само във тъга.
Целуна ме луната, странната,
усмихна ми се ранната зора,
и литнах към безкрая, пламнала,
а огън няма в моята душа.
Знак ли е това, или съдба,
щом сънищата станат истина реална,
или са само пълнота, която
завладява, но остава тайна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??