Да се събудиш трудно
след кошмар,
развихрил се
в самия тебе,
илюзии погрешни
надживял,
а сенките извадил си
на светло.
В очите да погледнеш
същността,
сили да откриеш за...
усмивка.
То значи, че приел си
любовта,
изхвърляйки лустросана
обвивка.
Израснал си
с последния урок -
след криза
идват и прозрения.
Животът енергиен е
поток,
прекъснеш ли го -
няма изцеление.
Трябват чиста топлина
и светлина,
и Вяра трябва,
за да се съвземеш
от тъмното
на другата страна.
Душата си
изцяло да приемеш.
Че силни сме,
дори във слабостта,
признавайки открито
лудостта си.
Обичаме на глас
и без вина,
подтискайки първичното -
страстта си.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados