hristam (Христина Мачикян)
531 928
17 jul 2011, 13:59

Пряко от Рая 

  Poesía » De humor
1012 0 17

Ева:

Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива.

Да си заслужа твоето ребро
и сгушена до мъжкото ти рамо,
да не поглеждам Райското дърво.
(А ябълките... как ухаят само!)

Прости, но исках само да науча
какво е да си стъпил на земята.
Във рая ти ми беше някак скучно.
Ще се позабавлявам малко. Със змията.


Адам:

Във раят ми не стават чудеса.
Опитах, но не ставам за вълшебник.
За теб са малко всички небеса.
И ангелите ти изглеждат черни.

А беше само някакво ребро...
(сега ми иде сам да го заръфам).
Дори и по смокиново листо
не си ми вече интересна, скъпа.

Годините личат ти. До една.
Я пробвай ябълковата диета -
според змията върши чудеса
(понякога ви бъркам с нея двете).

А, тръгваш ли? Било ти твърде скучно
със стария добряк Адам във Рая.
На добър час. Дано поне да случиш
на онзи с чудесата най-накрая.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??