2 abr 2009, 13:31

Пръст 

  Poesía » Otra
872 1 0

ПРЪСТ

Ако можех да бъда птица,
ще летя високо в синьото небе.
Ще кръстосвам сам безкрайните поля
обгърнат от пухкав бял прашец.

Ще кацам тайно по земята,
за да вдишам сладкия ú дъх.
Ще тъпча по тревите росни
и ще дъхам земни красоти.

Но аз съм земна твар
и сините простори са ми чужди.
Ароматът на пръстта мене ме влече
и накрая тя ще си ме прибере.

И на птицата крилата ще пречупи,
за да я обгърне в своите недра.
Пръстта една е за гроб и за утроба,
и в битка вечна за начало и за край.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??