В тишината пак без глас крещя,
в тъмнината пак без плам горя,
сред тълпата пак сама вървя
и душата ми край хиляди се лута.
По черни пътища безчет се скитам
тръгвам бавно, спирам, тичам.
Птица по пътя си аз срещнах,
бе красива, пъстра, много нежна.
В света ми сив тя внесе блясък,
преобърна живота ми със гръм и трясък
без да разбера как и защо.
Тръгна си и остави след себе си перо. ...