Птица

4 abr 2012, 11:36

Poesía » Del paisaje

546 0 1

Не допускаш колко е красиво
над теб лазурното небе,
затова с очите си допри го
и помечтай си за криле.
Облаците необятно бели
са дом на слънчеви лъчи,
в синьото небе поспрели
над смарагдови треви.
Живота аз си подминавах,
не успях да му се насладя,
а сега единствено остава
сам-самичка да умра - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Птица

Искате да прочетете повече?

Propuestas